Замисляли ли сте се че, когато детето ни говори, ние филтрираме това което казва?
Това е нормално и естествено. Ние постоянно филтрираме всичко, което виждаме, чуваме и чувстваме, в противен случай мозъка ни няма да може да обработи цялата информация която възприема.
Това което всъщност правим чрез нашите филтри (сетивата ни) , казано на “езика” на НЛП е да:
1. Изтриваме част от информацията – до нас достига основната информация, ключови думи и емоции
2. Обобщаваме – да си мислим че, те винаги правят/казват това или никога не ни слушат
3. Изкривяваме – като си мислим че, ще бъде много трудно да ги накараме да си легнат по-рано тази вечер
Тези са филтри които идват от нашата карта на света (начина по който ние възприемаме света) и всичките са само предположения че, знаем точно какво искат да ни кажат децата.
Ами ако просто бъдем в тяхната карта за известно време и наистина слушаме и разбираме?
Как да направим това?
Мълчание – нека продължават да говорят, има ли още неща които искат да ни кажат?
Кимване – за да покажем, че присъстваме с тях в тяхното пространство.
Усмивка – за да покажем, че ги обичаме, дори когато не сме съгласни.
Нежно докосване – за да покажем, че ги обичаме, дори когато не ги разбираме.
Всичко това е невербално с причина. Невербалната комуникация е по-мощна, тя зачита правото им да бъдат виждани и чути и признава, че не можем да „не комуникираме“. Нашата физиология и езикът на тялото говорят по-автентично от нашите думи, които обикновено може да изречем в бързината с гняв или разочарование, без много да се замислим как биха могли да се възприемат.
Когато говорим, можем да използваме въпроси, с които да изразим нашето уважение и любов.
Насърчавайте ги – „Кажи ми повече“, „Продължавай“, „Слушам“
Научете повече – “И това е като какво?”, “Какво се случи преди?”, “Какво се случи след това”, “Има ли нещо друго за това…?”
Попитайте ги какво мислят че трябва да направят по-нататък.
Попитайте ги дали можете да направите нещо или сега са добре.
Същността на чистата комуникация е че, ние използваме техните собствени думи и ги насърчаваме да разбират собствените си емоции, вместо да им казваме какво мислим, че се случва, да тълкуваме случилото се и да им казваме какво да правят.
Децата ни имат своя собствена карта на света. Трябва да слушаме страховете им и да ги признаваме, вместо да ги отхвърляме.
Чистият език е слушане с любов. Това правя като НЛП коуч, и това трябва да правим като родители, вместо да предполагаме, че знаем какви са мислите и чувствата на нашите деца. Те могат и ще ги изразят, просто трябва да им зададем правилните въпроси.
Свържете се с мен, ако имате нужда от подкрепа.
Последни коментари